Терминът „Национален празник“ първоначално се отнася до национални празненства и за първи път се среща в династията Западен Джин. В статията си „За петте ранга на принцовете“ Лу Джи, писател от династията Западна Джин, веднъж записа, че „Националният празник е единствената полза за страната и господарят се притеснява да не навреди“. Във феодалната епоха на Китай най-големият национален празник е бил интронизацията и рожденият ден на императора. Затова в древен Китай интронизацията и рожденият ден на императора са били наричани „Национален празник“. Днес годишнината от създаването на страната се нарича Национален празник.
На 2 декември 1949 г. Четвъртата сесия на Централния комитет на народното правителство прие предложението на Националния комитет на Китайския народен политически консултативен съвет и прие „Резолюция за Националния празник на Китайската народна република“, като реши, че 1 октомври на всяка година ще бъде великият ден на основаването на Китайската народна република и Националният празник на Китайската народна република.
На Националния празник всички държави ще проведат различни форми на празненства, за да укрепят патриотичното съзнание на своите хора и да подобрят сплотеността на страната. Държавите също ще се поздравят взаимно. На всеки пет или десет години от Националния празник някои ще разширяват мащаба на празнуването. За да отпразнуват Националния празник, правителствата обикновено организират прием за Националния празник, който се организира от държавния глава, правителството или външния министър и кани посланици и други важни чуждестранни гости, разположени в страната, да присъстват. Някои държави обаче не организират приеми, като САЩ и Обединеното кралство.




